За книгата: 2023 г. / Имало едно време той нямал късмета да победи Лудия Бог, затваряйки портите към вечния затвор. Но Бог беше изобщо не се ядосваше и не го проклинаше, както биха направили по-добри богове. Лудият не би бил луд, ако постъпваше като този, който има разум. „Браво, ти ме победи“, казал Лудият на рицаря, „Днес зелената звезда ще изчезне в небето.“ Не много хора могат да направят това. Имам достойна награда за лош воин. Моят подарък е най-ценното нещо, което може да се даде на човек. Няма да умреш, докато не станеш равен на това, което си направил. Радвай се, възнаграждавам те с безсмъртие.“ И ето, вече много години рицарят се скита по земята, плътта му е изсъхнала от старост, костите му болят, а очите му почти не виждат. Бронята беше захабена и ръждясала, мечът беше изхабен от постоянно точене. Но рицарят продължава и продължава, следвайки неизследвани пътища в търсене на някой, който може да го лиши от този дар. Той ходи по света само с една мечта – да умре.